Когато визията срещне експертизата: Революцията на едно българско общинско училище
Точно месец преди официалното оторизиране на първото общинско IB (International Baccalaureate) училище в България, екипът на educhain.bg влезе в „Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации“ в гр. Бургас. Това е място, което не просто впечатлява, а преобръща изцяло представите за модерно образование. Срещнахме се с директора на гимназията – г-жа Димитрина Тодорова, за да разберем, как една смела визия може да трансформира държавната образователна система в инкубатор за бъдещето.
Г-жо Тодорова, още с влизането в ПГКПИ човек усеща, че това не е обикновено училище, а модерен кампус с международна атмосфера. Първото нещо обаче, което ни направи впечатление е изненадващата тишина в коридорите. Къде са учениците?
Интересно е, че и проверяващите от IB ме питаха абсолютно същото: „Защо е толкова тихо тук, къде са ви децата?“. Истината е, че те просто си работят по проекти. Нашите ученици учат технологии, а повечето от тях по природа са интровертни. Ние не потискаме това, а напротив – развиваме техните комуникационни умения целенасочено чрез екипна работа и практическа проектна дейност. Тук образованието не е излишен хаос и шум, а съсредоточеност, култура на работа и дълбоко взаимно доверие.
Вашата философия за управлението на училището звучи коренно различно от традиционния модел в България. Каква е крайната цел на образованието според Вас?
Много искам образователната система най-накрая да започне да се възприема като инкубатор за развитие, а не като място за получаване на документ. Поглеждането на една образователна институция само като производство на документ е буквално точката на смъртта на образованието! За мен училището трябва да бъде жива общност от хора, които споделят знание, опит, енергия и обща посока. Това не е място, където просто се работи за заплата, а пространство, в което ежедневно се гради смисъл.
Гимназията е създадена по общинска инициатива и с подкрепата на ИТ индустрията (БАИТ, БАСКОМ, IABest). Как работи това партньорство на практика?
Замисълът от самото начало е стратегически. Ако ИТ бизнесът иска да има подготвени кадри в региона най-устойчивото решение е да се създаде фокусирано училище, което да ги обучава специално за това. ИТ компаниите при нас не са просто външни партньори на хартия – те са реална част от учебния процес. Те дават практически задачи, а учениците работят по тях на място. Имаме ученици от 11-ти и 12-ти клас, които вече работят за ИТ компании директно от училището. Ако се появи спешно бизнес задание и то съвпадне с учебен час, ученикът има свободата да излезе, да си свърши работата и след това да се върне. Това не е компромис с обучението – това е истинско обучение, свързано с реалния свят.
Въвеждането на престижната международна програма International Baccalaureate (IB) в държавно общинско училище е истински прецедент. Защо решихте да извървите този тежък път с огромна административна документация и безкрайно обучение?
Защото това е единствената правилна посока и бъдещето не чака. Гимназията ни и без това вече предлага множество международни програми и възможности за ИТ сертификати и езикови изпити към Гьоте институт, Кеймбридж и др.. IB дойде не като отделна екстра, а като естествено обединение на всичко това. Когато имаш правилните елементи, IB просто събира парчетата от пъзела в едно смислено цяло.
По-важното за нас е друго: IB програмата тук не е за малка привилегирована група. Тя е замислена като възможност за всички ученици в 11-ти и 12-ти клас. Това е истинска образователна демокрация! Това е начинът да вдигнеш нивото на цялата общност и да гарантираш най-високо качество на обучение за абсолютно всеки ученик в училището.
Как реагираха родителите и общността на тази радикална иновация? Имаше ли съпротива?
Разбира се, срещнахме естествен скептицизъм. За Бургас това беше нещо абсолютно непознато. Отне ни изключително много време, срещи и ресурси, за да обясняваме на родителите, защо искаме да станем IB училище. Имаше въпроси, недоволство, съмнения… Но когато следваме ясна визия, нашата задача е да преведем общността през промяната с търпение и факти. Ние бяхме като истински революционери в това си желание, защото знаем какви огромни ползи носи това за децата.
Как мотивирате учителите си да издържат на това темпо и да се обучават по международни стандарти?
Екипът за мен е ключът към всичко. В момента 22-ма наши учители вече преминаха през първия етап на IB обучения, а след официалната оторизация предстои да включим още 10–12 колеги. Моята управленска стратегия е винаги да подготвям по двама допълнителни учители в направление, за да могат да се подкрепят и да учат един от друг. Развиваме култура на хоризонтално учене, взаимни наблюдения и дълбоко доверие. Моят кабинет е денонощно отворен и никога не се заключва. Всеки учител или ученик е свободен да влезе по всяко време без притеснение. Управляваме чрез вдъхновение и принадлежност, а не чрез страх.
Освен това в административно отношение прилагаме златно правило: изнасяме цялата административна логистика към администрацията, за да оставим учителите да се фокусират единствено върху съдържанието и децата. Това е много ценно!
Какво бихте казали на останалите училища в България, които се страхуват да предприемат толкова смели стъпки?
За последните 30 години реална промяна в българското образование в посока повече практически знания, умения и по-успешни деца – няма. Трябва отнякъде да се тръгне! Не можем да разчитаме на застинали, формални документи и остарели програми. Трябва вътрешна сила за промяна. Единственото ни възможно бъдеще са децата и ние сме длъжни да им дадем най-доброто.
Примерът на ПГКПИ Бургас и г-жа Димитрина Тодорова е живото доказателство, че качеството в образованието не зависи от това дали едно училище е частно или държавно. То е функция единствено на визията, лидерството и смелостта. Когато ограниченията се превърнат в двигател на иновации, а екипът работи като истинска общност, бъдещето не просто се обещава – то се изгражда пред очите ни.
